Не си спомням ние едно време да сме харесвали ходенето на училище. Единици са и сега учениците с положителна нагласа, освен първолаците, които още и представа си нямат. Мисля, че на днешния ден просто ни гони носталгията по детството, а и защото "така трябва". :p
Родителите са в треска – отделяне на немалко средства и търчане по пазаруване на помагала, пособия, дрехи, обувки, екипи, какво ли още не и... безбожно скъпи цветя. После идват джобните, помагането и натискането за учене, притесненията къде е детето в момента, нахранено ли е, прибрано ли е, научило ли е и дали изобщо е отишло на училище. Установих, че съм се отървала от голяма, голяма тежест, когато детето ми завърши. От друга страна пък: който си има деца, да си ги мисли, нали така... :)
Училищата са в стрес – ремонти и почистване до последния момент, цялостна подготовка за протичане на нормален учебен процес, с все изискванията, изскачащи постоянно, титанична документация, измерима в килограми и човекочасове, непрекъснато изисквана (в различни варианти и от днес за вчера) от който се сети (инспекторат на МОМН, Община, пожарна, гражданска защита, РИОКОЗ, МВР, Агенция за закрила на детето, Ресурсен център и прочие, и прочие). Също така и търчане из целия град за доставяне на въпросните хартии до въпросните ведомства. (Интернет не важи – искат хартишки с подписи и печати). И изобщо много вожд, малко индианец.
В същото време Министерството, освен че бълва нови и нови директиви, заповеди, постановления, изисквания, проглуши незапознатите и доверчиви хора с абсолютни глупости и добри намерения.
1. Олекотените раници.
- Невъзможно е за първокласниците, които пишат в учебниците и трябва да ги разнасят, за да могат да работят и в училище, и у дома.
- Невъзможно е за децата от 2-4-5-6-7 клас, защото няма достатъчно втори комплекти за всички. Тези „втори” комплекти трябва да се осигурят от старите учебници, използвани 3 години. Колко учебника ще останат „живи” след тригодишно пребиваване в детските ръчички, а? А ако случайно ги има, къде, по дяволите, ще ги оставят? Шкафчета? Дали има място и средства, а? Не, няма. Или учители и библиотекари ще раздават и прибират след всеки час? Как ли пък не - само това още не са правили.
2. Въведеното целодневно обучение.
- Изисква свободни стаи в обратната смяна. Колко училища имат такива? Не са много. Както е тръгнало, поетапното въвеждане на целодневното обучение ще закрие паралелките от 5-6-7 клас и ще направи от основните училеща – начални. Или обратното - от 5-7 клас. Просто няма база. Някои училища имат смътна идея за дострояване, пристрояване и прочие строене, за да се разширят и покрият изискванията, и да се запазят, но кой ще плати? На всичкото отгоре, как виждате горките деца, хвърлени 10 часа в училище? Аз ги гледам постоянно и не ми харесва. Също така и да се сетим, че учители и персонал не са родители и баби, а училището не е дом.
3. В училищата се въвеждат електронните учебници. Дрън-дрън ярина.
- Издателствата ще подарят (още не са готови, а някои вече били ги свършили) на учителите по един диск с учебника, по който преподават. За да влезе в употреба, е необходимо всеки кабинет, всяка класна стая да се обзаведе с интерактивна дъска. Една такава дъска струва малко над хиляда лева, а е необходимо и оборудване за всеки ученик. Средства няма, само бием тъпана. А селските училища, които едва кретат, нямат преподаватели или имат такива по „всичкология”, и притежават всичко на всичко 1-2 стогодишни „печки”, поемащи само Уиндоус 98? Да не говорим за спецификата на преподаването в смесените райони, освен гореизброените проблеми – кусурът им са точно е-учебниците.
4. Здравословното хранене.
- Колко деца ще ядат зърнените блудкажи – грахам, овесени ядки, елда? Научени ли са в къщи? Не са. Как да са, като представата им за детско парти е семейно посещение на Макдоналдс. Ами няма да ядат, ще ходят гладни.
- И особено важно: не казват нищо за пари. Здравословното хранене струва много пари, ако някой не знае. Средствата осигуряват мизерна филийка, намазана с нещо + морков/чушка/ябълка. Няма да казвам после колко изхвърлено има, само да си представим, че всекидневното събиране може да осигури изхранването на голямо куче и два заека. И нищо общо с измисления „стандарт”, който струва майка си и баща си.
Сега, като изчетох черновата, забелязвам как почти всичко опира до пари. А дрънканиците са в сферата на пожелателното мислене, да знаете.
Такива работи си мисля днес, хем това не е всичко.
